euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Много са мненията за това как Гърция успя не просто да стигне до лошото положение, в което се намира, а и да започне да дърпа цялата еврозона след себе си. Една от основните причини, поради които само Гърция изпадна в тежко икономическо състояние, а други държави засега се държат, е почти пълната хармонизация на законодателството на тези страни с европейското в най-разнообразни сфери като енергийна ефективност и доставки на енергия, политика на предприемачество, акредитация и сертификация, защита на потребителите, финансови и платежни услуги, регионална политика и много други. Най-важният ефект от всички тези общи правила е по-ниската степен, в която държавите могат да се конкурират помежду си в резултат на собствения си избор в целия спектър на икономическата политика. Това пише в анализ Велико Димитров от Института за пазарна икономика.

Според него, колкото по-ниска е степента на хармонизация, толкова по-голяма е и свободата на избора. Това означава, че винаги някои държави в ЕС ще се развиват по-стабилно и по-бързо, докато други ще изпадат в кризи (случая с Гърция) и относително ще обедняват. "За щастие все още на държавите не са отнети всички лостове за самоопределяне на националната икономическа политика, особено по отношение на фиска. Това състояние най-малкото трябва да се запази, за да се предотврати икономически упадък на ЕС вследствие на липса на здравословна конкуренция между страните. А защо да не помислим и за "заден ход" по отношение на редица области, които сега са хармонизирани?", пише още Велико Димитров.

А какво всъщност се случи?

Очакванията са бюджетният дефицит да надхвърли повече от 4 пъти максимално позволения по Маастрихтските критерии (3% от БВП), а икономиката през 2010 г. да се свие за втора поредна година. Паралелно с това, постоянните стачни действия в частния и публичния сектор допълнително ще повишат очаквания отрицателен растеж, тъй като не са били предвидени. Към това може да се добавят и разкритията за манипулиране на националната финансова статистика и като цяло нарастващо недоверие към стабилността в страната.

Застраховката срещу невъзможност от страна на Гърция да изплаща държавен дълг (CDS - credit default swap) се покачи през последните седмици до над 350 базисни точки. За сравнение, този показател за други страни от Еврозоната, също считани за рискови в определена степен - Испания, Италия и Португалия, е съответно 140, 130 и 180 точки.

В анализа се отбелязва и едно много интересно наблюдение, че всъщност сегашната ситуация в Гърция не е резултат от някаква необмислена политика в последно време, а точно обратното - от традиционна политика, продължавала с години и изразяваща се, според редовните наблюдатели, в безконтролно харчене на бюджетни средства, корупция в публичния сектор, високи данъци и, съответно, укриване на данъци. Иначе казано - ако Гърция беше предприела реформи, каквито отдавна й се обяснява, че трябва да направи, това можеше и да не се случи или поне не в такава степен.

И тъй като официалната валута в Гърция е еврото, всичко това нямаше как да не повлияе и на обменния му курс - общата валута се обезцени спрямо долара с над 10% за последните три месеца. Въпреки че за износителите на продукция, обезценяването на националната валута по принцип се разглежда като положително развитие, за почти всички останали в една икономика това означава реално обедняване. И тъй като Гърция не е единствената страна в Еврозоната, това директно рефлектира и върху икономиките на всички останали държави.