English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Лошите момчета на ЕНП

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Кадрите с употребата на прекомерна сила срещу желаещите да участват в незаконен референдум в автономната испанска провинция Каталуня предизвикаха справедливи реакции на възмущение, че подобно нещо е възможно в Европейския съюз. Още по-възмутително беше мълчанието на европейския политически елит с изключение на премиера на Словения Миро Церар (АЛДЕ), на Белгия Шарл Мишел (АЛДЕ), на лидера на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстад и шефа на групата на социалистите и демократите Джани Питела (Италия). В тази компания е и външният министър на Литва Линас Линкевичус. Всички те осъдиха употребата на насилие и призоваха за политически диалог и намирането на мирно решение на ситуацията. Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент поиска темата да бъде включена в програмата на парламентарната сесия на ЕП, която започва днес (2 октомври), но до приключването на този текст все още нямаше такава точка в дневния ред. 

Европейската комисия, чийто председател Жан-Клод Юнкер (Люксембург) беше номиниран от Европейската народна партия, реагира ден по-късно със специално изявление [на английски език], което обаче говорителят Маргаритис Схинас прочете, след като му беше зададен въпрос от журналист. Изявлението се пръска по шевовете от баланс. В него се заявява категорично, че ставащото в Испания е вътрешен въпрос, който трябва да бъде решен съобразно с конституционния ред на страната. Всички участници са призовани да преминат бързо към диалог. "Насилието никога не може да е инструмент в политиката", се казва в изявлението, но същевременно се дава пълно доверие на испанския министър-председател: "Ние вярваме във водачеството на премиера Мариано Рахой да овладее този труден процес при пълно спазване на испанската Конституция и основните права на гражданите, заложени в нея". 

От самата Европейска народна партия, на която Народната партия на Мариано Рахой е член, нямаше нито думичка по повод събитията от неделя, когато бяха ранени над 800 души. По време на размириците едни срещу други се изправиха испански полицаи и каталунски пожарникари. Снимките с окървавените лица на възрастни жени и мъже обиколиха социалните мрежи, но дори те не успяха да извадят ЕНП от мълчанието. Това е още една черна точка за най-голямото политическо семейство в Европа от поредицата, натрупани от свои "непослушни" членове и техните лидери. 

Антилибералът и антиевропеецът Орбан

Най-одумван сред тях е унгарският премиер Виктор Орбан, лидер на партия Фидеш. Неговата антимиграционна политика, изпълнена с насилие и неуважение към основни човешки права, от години трови атмосферата в Съюза в допълнение към решението му да се откаже от либералната демокрация и да започне да гради нелиберален режим, включващо жестоки медийни репресии и отварянето на многобройни наказателни процедури от страна на Европейската комисия. Всичко това минаваше под мълчаливия поглед на ръководството на ЕНП, въпреки многобройните дебати в Европейския парламент и извън него. Чашата на търпението преля, но незначително, едва тази година, когато Орбан прекали, организирайки публично допитване до унгарските граждани дали Брюксел не прекалява, озаглавена "Да спрем Брюксел!". 

Тогава ЕНП даде съгласие ЕК да използва целия си наличен арсенал срещу г-н Орбан за връщането на Унгария в демократичния дом на Европа. Само че, ЕНП не стигна достатъчно далече, че да призове Комисията да отвори и срещу Унгария процедурата за нарушение на върховенството на закона, следвайки примера с Полша, която би могла да завърши с активирането на член 7 от Договора на ЕС, с който се суспендира правото на гласуване в Съвета. Необезпокояваният Орбан междувременно продължи със своите скандализиращи действия. Освен тази публична консултация, Орбан организира и финансирана с пари на данъкоплатците кампания срещу световноизвестния филантроп с унгарски произход Джордж Сорос. В момента тече ново допитване за или против "плана Сорос", който би могъл да получи несъществуващата награда за най-добра конспиративна теория. 

Многогодишната пропаганда, финансирана с пари на данъкоплатците, вече дава и своите плодове. Миналата седмица в малко селце в югозападна Унгария беше организиран бунт на местните граждани срещу плановете на местен бизнесмен, подкрепяни от кмета, да се настанят във вила в селцето децата на бежанци. Става дума за неколкодневна ваканция на основно жени и деца. След като научили за този план, местните организирали спешно заседание, по време на което избухнал жесток конфликт, довел до оставката на местния кмет, управлявал в продължение на 11 години. 

Собственикът на една от вилите казва, че дори не е успял да вземе думата от виковете и крясъците, сред които се чувало ясно, че бежанците не са хора, а животни, че са терористи, които идват да взривяват и изнасилват унгарските деца. Няколко дена по-късно премиерът Виктор Орбан подкрепи разбунтувалите се селяни, като заяви, че унгарците досега са били лъгани толкова пъти, че е нормално местните жители да се притесняват. В същото време унгарски колеги-журналисти споделиха, че се страхуват, че това може да доведе до гражданска война. 

Председателство на една превзета държава

От години европейското обществено мнение слуша основно за проблемите в Унгария и Полша, а България много успешно минава между капките, въпреки че досието от антиевропейски и антидемократични действия на премиера Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ (член на ЕНП) е не по-малко от това на Виктор Орбан и дори е по-лошо. Борисов е премиер за трети път и за това време не само не подобри ситуацията с върховенството на закона, но и унищожи малкото напредък, постигнат с много мъки преди това. Докладите на Европейската комисия за изпълнението на задачите по Механизма за сътрудничество и проверка са достатъчно красноречиви и не пестят критики за липсата на адекватни мерки и политическа воля.

Изборът на членове на Висшия съдебен съвет преди броени дни е пореден нагледен пример за това колко много неща не са в ред в страната, която от 1 януари ще поеме ротационното председателство на Съвета и то в момент, когато ЕС най-сетне узря за заключението, че върховенството на закона е основен приоритет за Съюза, както става ясно от годишното обръщение за състоянието на ЕС на председателя Юнкер. 

Освен че няма напредък в борбата с корупцията, организираната престъпност и въдворяването на върховенство на закона, партията на Бойко Борисов си легна в едно легло с ксенофобски и прокремълски партии. В България тече досущ същата антимигрантската пропаганда, която създава агресивни настроения срещу бежанците, които в България са изключително малко. Медийната ситуация в България е на същото ниво, както е в Сърбия, която е едва в началото на процеса на присъединяване към ЕС. По отношение на връзките с Русия България също много прилича на Сърбия. Липсата на адекватна опозиция в българския парламент и на независими органи, които да упражняват контрол и да изискват отчетност от управляващите е крещяща, но очевидно недостатъчно, за да стигне до ушите на ЕНП. В имиджов план българското председателство ще има отрицателен ефект за ЕС. 

Лошите момчета на ЕНП от Западните Балкани

Действията на Бойко Борисов и Виктор Орбан са детска игра в сравнение с лидерите на членки на ЕНП от страни от Западните Балкани, основно Сърбия и Македония. В Македония ВМРО-ДПМНЕ за 10 години направи от Македония - една от най-подготвените кандидатки за членство - превзета държава. Под ръководството на бившия премиер Никола Груевски беше задушена свободата на словото и изразяването, беше изцяло отнета независимостта на институциите и се стигна до тежка политическа криза, която наложи посредничеството на ЕС. Жаждата за оставане на власт на тази членка на ЕНП беше толкова голяма, че тя беше склонна дори да рискува да разпали етнически конфликт. Нищо от това обаче не спря подкрепата на ЕНП за самия Никола Груевски и неговата партия ВМРО-ДПМНЕ, която продължава да бъде пречка пред европейското бъдеще на Македония. 

ЕНП миналата година прие в своите редици и партията на сръбския президент Александър Вучич, въпреки многобройните му грехове както вътре в Сърбия, така и в регионален план. Бившият министър на информацията в правителството на Слободан Милошевич Александър Вучич за петте години управление на неговата Сръбска прогресивна партия успя да потуши медийната свобода, поведе таблоидни войни с противниците си и урони и малкото независимост, която институциите са имали. Сърбия при Александър Вучич е значително по-далече от върховенството на закона и демокрацията, отколкото беше преди. Много по-опасни за стабилността на региона обаче са действията на сръбския президент в съседни страни и тясното му сътрудничество с Русия. 

В момента Сърбия е в обтегнати отношения с всичките си съседи, като през пролетта имаше сериозна ескалация с Косово, която поизплаши доста хора в региона и извън него. Ситуацията вече е по-спокойна и дори има оптимизъм, че е обърната нова страница. Звучи твърде хубаво, за да е вярно. През ноември се очаква Александър Вучич и неговият човек в сръбския ентитет на Босна и Херцеговина Милорад Додик да публикуват декларация за оцеляването на сърбите, на която отсега се гледа с много страх от държавите, в които има сръбско население. Това обаче не пречи на ЕК и нейния еврокомисар по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) да отваря нови преговорни глави. 

Каталуня не е Косово

Размириците в Каталуня силно напомниха опитите на бивши югорепублики да напуснат Югославия, някои от които завършиха с най-кървавите войни в Европа след Втората световна война насам. Най-значителни обаче са приликите между Косово и Каталуня, тъй като и двете са територии, радващи се на солидна автономия, с различна култура и език. И в двете желанието за независимост беше стимулирано, заради неадекватна политика от страна на централната власт. Всъщност, именно заради аналогията с Косово Испания е една от петте страни-членки на ЕС, които все още не са признали независимостта на бившата сръбска провинция. Говорителят на ЕК Маргаритис Схинас заяви в понеделник по този повод, че разликата между Испания и Сърбия в този случай е, че Испания е членка на ЕС. 

Разбира се, пресилено е Мариано Рахой и неговата Народна партия да бъдат поставяни в една и съща група с лошите момчета на ЕНП, тъй като използваното насилие в неделя в Каталуня е несравнимо с това, което правеше Милошевич в Косово, нито пък може да се намери много общо между управлението на г-н Рахой и това на г-н Орбан или на г-н Борисов. Въпреки това обаче, употребата на непропорционална сила е абсолютно неприемлива в Европейския съюз, който през годините се доказа като майстор в намирането на компромиси и решения на дори най-заплетените ситуации. В каталунския случай ЕНП не е единствената партия, чийто имидж страда. Председателят на каталунския генералитет (локален президент) Карлъс Пучдемон е лидер на Каталунската европейска демократична партия, определяна като националистична и сепаратистка, която е членка на АЛДЕ. 

Либералите обаче са едни гърди пред ЕНП по няколко причини. Най-напред, както се вижда в началото на текста, малкото европейски реакции дойдоха основно от либерали. И ако Словения осъди насилието в Каталуния, заради спомените си от краткотрайната война, която проведе при отделянето си от бивша Югославия, реакцията на белгийския премиер Шарл Мишел е показателна. Белгия е страна, в която също има силни сепаратистки настроения, а в управляващата коалиция участват фламандските националисти и сепаратисти от Новия фламандски алианс. Ги Верхофстад, лидер на групата на либералите в Европарламента, е бивш премиер на Белгия, също добре запознат със сепаратистките рискове в родината си. 

В специално изявление по повод насилието в Каталуня Ги Верхофстад заяви, че единственото решение е преговори. Той осъди и двете страни - сепаратистите (тоест своите) за това, че все пак са решили да проведат референдума, въпреки че е бил забранен от Конституционния съд, и управляващите за това, че са употребили непропорционална сила. 

Предизвикателството на Макрон

Дългогодишната доминация на европейските политически партии може да се окаже пред своя край, ако не предложат промяна. Лидерът на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер (Германия) беше един от първите, които обявиха края на деструктивния популизъм и евроскептицизъм след изборите във Франция, спечелени от Еманюел Макрон и неговото младо движение "Напред!", което тогава беше на само една годинка. Въпреки че г-н Макрон е доста близо до традиционните партии в ЕС, той е антисистемен играч. Движението му не членува в нито едно от европейските политически семейства, а няма и намерение. В силната си европейска реч миналата седмица той хвърли ръкавицата към големите партии като заяви, че няма да допусне те да монополизират разговора за бъдещето на Европа. 

Както euinside писа, това може да има силно отражение върху процедурата на шпиценкандидатите, при която европейските политически партии номинират свои кандидати за председателското място на Европейската комисия. По тази процедура Жан-Клод Юнкер стана шеф, след като на евроизборите през 2014-та година ЕНП отново се класира първа сила. В досегашните си изяви френският президент даде ясно да се разбере, че е напълно наясно с фрустрацията на гражданите от политическите елити. Всеядността на европейските политически партии и затварянето на очите им за сериозни грехове на техни партийни сестри може да е към своя край, тъй като Еманюел Макрон заяви амбиция за следващите избори европейската демокрация да бъде значително подсилена чрез създаването на трансевропейска листа за определен брой места. 

Фактор за промяна може да се окаже и предложението на Европейската комисия от 13 септември тази година за промяна на регламента за европейските политически партии и фондации. Предложението е продиктувано от горчивия опит с евроскептичните и популистки партии. Замисълът е да се затворят вратичките за злоупотреба с парите на данъкоплатците, като се спре финансирането за партии, които работят против ЕС. Без съмнение с действията си Виктор Орбан и Бойко Борисов влизат в тази категория. Александър Вучич и Никола Груевски - също, но тъй като техните държави не са в ЕС, ситуацията при тях е различна от гледна точка на европейското финансиране. До 2019-та година, когато са следващите избори за Европейския парламент остават по-малко от две години време, през което европейските политически семейства трябва да преосмислят своята роля в отстояването на европейския проект, основан на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на основните права. Ако не го направят, ще ги помете Макроново цунами. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required