euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Америка се върна, но дали Барак Обама ще се върне в Белия дом?

Аделина Марини, January 27, 2012

Сигурно е трудно в икономическа ситуация като сегашната, в геополитическа ситуация като сегашната и във вътрешнополитическа ситуация като сегашната да отчетеш направеното през изминалата година и да набележиш насоките за развитие на нацията за текущата. Трудно е, защото трябва да откликнеш на разнородна аудитория в само едно обръщение, с пълното съзнание, че всяка твоя дума ще бъде гледана под лупа от журналисти, анализатори, политически опоненти, вътрешнопартийната конкуренция, партньорите в чужбина. И наистина всяка дума е важна, когато си президент на Съединените американски щати - страната, която държи да запази своята водеща роля в глобалната политика и икономика.

Барак Обама избра гласоподавателите

Пред това да се обърне по-специално към презокеанската аудитория, американският президент, който се надява на втори мандат в Белия дом избра да говори директно на избирателите. Затова и тазгодишното му обръщение "За състоянието на съюза" на практика преповтори досегашните му речи по рекламирането на плана му за заетост, представен през лятото. Съединените щати страдат от най-висока безработица от десетилетие, чийто размер продължава да стои непроменен вече трета година - 8.5% за януари 2012, но в продължение тна 3 години се движи около 9 на сто. Именно затова, г-н Обама се зае с този проблем като предложи цялостен план за стимулиране на заетостта, чието алтернативно име е "Произведено в Америка".

Зад плана стои и надеждата, че това няма да откаже намаляващият брой негови поддръжници да гласуват за него на президентските избори през 2012. Задачата ще бъде трудна, тъй като високата безработица е крайъгълен камък в кампаниите на кандидатите за номинацията на Републиканската партия за президентските избори. Четиримата останали кандидати - Нют Гингридж, Мит Ромни, Рон Пол и Рик Санторум не пропускат и миг без да споменат колко много американци нямат работа днес и как президентът Обама не прави нищо по въпроса.

Затова и темата за заетостта и равните възможности се оказа централна за Обама по време на речта му на 24 януари пред двете камари на Конгреса. "... основното американско обещание, че ако работиш усилено, можеш да изкараш достатъчно, за да създадеш семейство, да притежаваш дом, да изпратиш децата си в колеж и да заделиш малко за пенсиониране. Определящият въпрос на нашето време е как да запазим това обещание живо. Няма по-непосредствено предизвикателство. Няма по-важен дебат", обясни американският президент като не пропусна да отговори и на критиките на републиканските си съперници: "През шестте месеца преди да заема поста си загубихме 4 млн. работни места. И още четири милиона загубихме преди нашите политики да влязат в действие. Това са фактите. Но има и други факти: през последните 22 месеца бизнесът създаде повече от 3 милиона работни места".

Според американски анализатори, Барак Обама за първи път си позволява да "се оправдава" с наследството си - нещо, което му беше чуждо досега. Когато спечели изборите през 2008 г. Обама седна на бюрото в Овалния кабинет на Белия дом в пика на световната финансова и впоследствие икономическа криза. Затова и едно от първите му решения беше свързано с наливането на милиарди долари за подпомагане на икономиката. Пари, които не се изплатиха обратно. Макар икономиката да отбелязва вече растеж, той е незначителен и неустойчив. През лятото на 2011 г. г-н Обама прибегна отново до бюджетните пари в разгара на кризата с бюджетния дефицит на САЩ и опасността от намаляване на отличния кредитен рейтинг на страната, за да инвестира в публични работни места - за учители, полицаи, строители по публични инфраструктурни проекти.

Всъщност цялата му 65-минутна реч свиреше на най-тънките струни на данъкоплатците. Още в самото й начало, президентът спомена изтеглянето на военния контингент на САЩ от Ирак и Афганистан - обещание, което беше широко застъпено в предизборната му кампания през 2008 г. След като отдаде дължимото на военнослужещите и на хилядите загинали, Обама заяви: "За първи път от две десетилетия насам Осама бин Ладен не е заплаха за тази страна". Това изречение предизвика бурни възгласи и ръкопляскания в залата, ставане на крака. В началото на лятото на 2011 г. беше съобщено, че Осама бин Ладен е открит, но в опит да бъде заловен е убит, което не остави много възможности за справедлив процес, а още по-малко за удостоверяване на фактите. Тялото на Осама бин Ладен беше светкавично погребано според мюсюлманските обичаи - хвърлено в морето.

С тялото му си отиде и една от основните причини за войните в Афганистан и Ирак - обезглавяването на "Ал Кайда", която е в основата на американската борба срещу тероризма. Обама наблегна на факта, че всичко това е станало възможно заради единните усилия на военните и на държавните структури, които са действали в екип. След като залата в Конгреса утихна, президентът се размечта: "Представете си какво можехме да постигнем, ако бяхме следвали техния пример [на военните]. Мисля си за онази постижима Америка: страна, която е лидер в света в образоването на народа си. Америка, която привлича ново поколение на високотехнологично производство и високоплатени работни места. Бъдеще, в което държим под контрол собствената ни енергия и сигурността, и просперитета ни не са толкова обвързани с нестабилни части на света. Икономика, изградена да продължи дълго, където усилията се изплащат, а отговорността се възнаграждава".

Такава Америка обещава президентът Обама и за втория си мандат. Затова и той наблегна силно на отношенията на Америка със света, към собствената енергия и говори подробно по тема, болезнено позната и в България - добивът на шистов газ.

Добрата и лошата новина за външната политика

По отношение на виждането си за външната политика, Барак Обама също имаше доста трудна задача, тъй като по време на 3-годишното му управление светът си отдъхна, имиджът на страната се подобри чувствително и международните партньори на САЩ започнаха да усещат онази Америка, която може да ги подкрепи, а не да ги застрашава. Уви, тази политика е силно критикувана у дома. Твърдолинейните републиканци и всички кандидати за президентската номинация са с външнополитическите виждания на старата ястребова школа - превантивни удари, безкомпромисна политика и ако трябва военни действия. Обама дори често е обвиняван от републиканските си съперници, че се е превърнал в европеец, което очевидно трябва да е вече мръсна дума в САЩ.

Затова и в речта му във вторник през нощта се забеляза отново стремеж да се отговори на всички. "Дадохме ясно да се разбере, че Америка е тихоокеанска сила, а новото начало в Бирма (Мианмар) запали нова надежда. От коалициите, които изградихме, за да опазим ядрени материали до мисиите, които поведохме срещу глада и болестите; от ударите, които нанесохме на враговете ни до неизчерпаемата сила на нашия морален пример, Америка се върна. Всеки, който ви каже друго, всеки, който ви каже, че Америка е в упадък или че нашето влияние е отслабнало не знае за какво говори". Последното изречение е директна атака срещу критиките на републиканските кандидати и предизвика бурни ръкопляскания в залата. Атаката продължи още:

"Това не е посланието, което получаваме от лидерите по целия свят, които са жадни да работят с нас. Това не е как хората се чувстват от Токио до Берлин, от Кейп Таун до Рио, където мненията за Америка са по-високи отколкото са били в продължение на години. Да, светът се променя. Не, ние не можем да контролираме всяко събитие, но Америка остава единствената незаменима сила в световните работи - и докато аз съм президент, възнамерявам нещата да останат така", зарече се Барак Обама.

Същевременно обаче, той се опита да пресъздаде и малко по-войнствена риторика, което очевидно целеше републиканските му опоненти да останат без аргументи, че е слаб във външната политика. По време на речта си той обяви и първото ново нещо - създаването на търговски отдел, чиято функция ще бъде да разследва нечестни търговски практики в страни като Китай. Отделът ще извършва инспекции, за да се предотврати имитацията на стоки или продажбата на опасни стоки. Нещо повече, президентът не се поколеба да върне топката в полето на републиканците, които в момента контролират долната камара на Конгреса - Камарата на представителите - като заяви: "И този Конгрес трябва да направи така, че нито една чуждестранна фирма да няма предимство пред американското производство, когато става дума за достъп до финансиране или нови пазари като Русия. Нашите работници са най-производителните на земята, а ако условията са равни, аз ви обещавам - Америка винаги ще печели!"

Г-н Обама е първият американски президент от много време насам, който е иновативен, вслушва се в тенденциите и се старае да ги предусеща. Това е и президентът, който има няколко книги зад гърба си, написани още по времето, когато беше сенатор от щата Илиной. Вероятно това е и причината един от републиканските кандидати, бившият шеф на Камарата на представителите Нют Гингридж да го нарича презрително "интелектуалният президент". Барак Обама прибегна до може би интелектуална, а може би чисто популистката риторика, за да атакува опонентите си, като им подаде ръка и ги призова да работят заедно с него за постигането на общите цели.

"Което ме връща отново към това, с което започнах. Онези от вас, които бяха изпратени тук да служат могат да научат едно или две неща от службата на нашите войници. Когато сложиш униформата, няма никакво значение дали си черен или бял; азиатец, латино, кореняк-американец; консерватор, либерал; богат, беден; хомо- или хетеросексуален. Когато отиваш в битка, се оглеждаш за човека до теб, защото иначе мисията се проваля. Когато си в разгара на битката се издигаш или падаш с частта ти в служба на нацията, като не изоставяш никого". След това изказване той призова републиканци и демократи да обединят усилията си, особено по въпроси, които пряко засягат интересите на нацията. За да подсили аргументите си, той даде за пример това, че в администрацията си той работи със свои опоненти - Робърт Гейтс, който беше министър на отбраната на Джордж Буш и Хилари Клинтън, която му беше опонент във вътрешнопартийната битка за президентската номинация на демократите през 2008-а година. Тя в момента е държавен секретар на САЩ.

Енергийна независимост

Обама и в друга сфера е първият президент, който предприема мерки, които се одобряват повече в чужбина, отколкото вътре в САЩ - енергетиката. Ако досега президенти наред бяха склонни да изпратят армията, за да гарантира нестихващи доставки на петрол, кредото на Обама е "не бива да избираме между икономиката и околната среда". Той отново призова, че разработването на находищата на природен газ трябва да бъде основен приоритет, тъй като това създава работни места, задвижва превозните средства и фабриките, и предоставя по-чиста и по-евтина енергия. Част от тези усилия обаче са насочени към шистовите скали, в които има залежи на природен газ, чието добиване става чрез спорна технология. Толкова спорна, че в България доведе до масови протести срещу добива на шистов газ и в крайна сметка до разделяне на обществото.

Според Барак Обама обаче, през последните 30 години инвестициите в технологии за извличане на природния газ от шистовите скали са доказателство, че е изключително важно да се помага на бизнеса да излиза с нови "енергийни идеи". "Нашият опит с шистовия газ, опитът ни с природния газ показва, че резултатите от тези публични инвестиции не винаги са в правилната посока. Някои технологии не се отплащат, някои компании се провалят. Но аз няма да се откажа от обещанието си за чиста енергия. [...] Няма да сдам вятърната, соларната или батерийната индустрия на Китай или Германия, защото отказваме да направим това тук", подчерта президентът.

Накрая президентът завърши емоционално като отново призова за единство в името на общия американски интерес. Изглежда, че това свърши работа, тъй като републиканският отговор отчете всичко това: похвали за това, че президентът набляга на образованието, че се справи с Осама бин Ладен и признание, че не е той причината за фискалната и икономическата криза. Но, той вече три години, се казва в изявлението на Републиканската партия, не може да се справи с безработицата и предизвика експлозия от разходи с пари на заем, което е недопустимо при тези нива на дълга.

На фона на едночасовата реч, отговорът на републиканците беше в 12 минути и също имаше призив за оставяне на различията встрани, но с условие: ако не минем към политика, която създава работни места, която подпомага създаването на растеж, "няма да имаме нужните средства, за да плащаме социалната цена на каквото и по големина правителство да решим. Всеки, който се присъедини към нас за каузата за растеж, ще е наш приятел. Ще говорим на езика на единството. Всякакви други различия може да почакат", гласи отговорът на републиканците.