English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Енрико Лета: Европа се нуждае от нова обосновка

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Как да продължи ЕС да се развива в бъдеще е въпрос, който се обсъжда от няколко месеца насам, като се затвърждава убеждението, че Съюзът се намира на кръстопът. В дискусията вече се включиха поотделно или заедно някои от страните-основателки на ЕС - Германия, Франция, Холандия - но принос има също и Великобритания. Наскоро към тях се присъедини и италианският премиер Енрико Лета, който е нов както за европейската политика, така и за италианската. Младият, особено за италианските традиции, министър-председател (46 години) се появи като компромисна (не толкова консенсусна) фигура в епицентъра на мащабна дори за представите на Италия политическа криза. Парламентарните избори завършиха без убедителен резултат за нито една от традиционните партии. На политическия небосклон се появиха нови играчи - като антистатуквиста Бепе Грило и технократа Марио Монти.

Самата италианска система заплашваше да се самопогълне и самоунищожи. Затова и не е изненада, че една от първите задачи на Енрико Лета беше да се захване с амбициозна конституционна реформа, чиято цел е да предотврати в бъдеще политическите институции да се самоблокират. Още от самото начало италианците бяха скептични, че правителството на Лета ще оцелее дълго. Наближават стоте дни от създаването на кабинета му и този скептицизъм остава. Освен предпазливите реформи в някои сфери, съпроводени от тук-таме по-смели действия, г-н Лета намери време и да изложи визията си за Европа в статия [на английски език] за Project Syndicate.

Да бъдем прагматични!

Дори и бегъл прочит на текста му показва недвусмислено, че Лета продължава линията на Монти - активна и балансираща роля на ниво ЕС. Бившият еврокомисар Марио Монти беше приеман изключително добре на европейската политическа сцена, разбираше се чудесно с германския канцлер Ангела Меркел и намираше общи интереси с френския президент. Монти успяваше да поддържа силна връзка и с британския премиер Дейвид Камерън, който преди да обяви европейския си ултиматум, беше изпаднал в тежка европейска изолация. Засега е още рано да се каже дали Енрико Лета ще успее изцяло да влезе в обувките на Професора, но във всички случаи Европа трябва да е спокойна, че има предвидим и гледащ напред лидер в Италия.

Лявоцентристът Лета смята, че Европа трябва да се промени коренно. Най-напред трябва да се промени подходът от конкретни политики на "политика", която да постави икономическия растеж като точка първа в програмата си. ЕС не се нуждае от дебати "остерити срещу растеж", а от прагматизъм. Според него добър пример за такъв прагматизъм е била юнската среща на върха на ЕС, която вместо да се превърне в архитектурен разговор за бъдещето, както се очакваше, имаше за първа точка в дневния ред битката с безпрецедентната безработица, особено сред младите. И за това тази тема да бъде първа точка от дневния ред има заслуга именно Енрико Лета.

В духа на европейския баланс на икономиста Монти, политологът Лета смята, че фискалната консолидация и структурните реформи трябва да продължат, но ЕС много по-добре ще постигне целите си, ако вместо да пречи, подпомага националните действия. Добър пример за такава помощ е наскорошното решение на ЕК да позволи на страните-членки да поотпуснат малко коланите. В тази си позиция той е по-близо до Франция и южните страни, отколкото до Германия, но, отново в духа на европолитиката на Монти, най-близо е до Европейската комисия на Барозу. Без да коментира изобщо предложенията, с които Барозу заливаше европейските лидери през последната една година, Лета изразява подкрепа за една от идеите на бившия португалски премиер страните, които извършват тежки структурни реформи в определен период от време, да получават финансови стимули.

Засега обаче той по-скоро вижда това като разговор, отколкото като нещо, което трябва незабавно да се осъществи. Такъв разговор, смята той, "би могъл" да доведе до някаква форма на фискална координация. "Макар че е рано да се влиза в подобни дискусии сега, темата не бива да слиза от масата", уточнява Лета. Предпазливостта му се дължи на това, че според него функционирането на ЕС, особено по време на кризата, е било по-скоро част от проблема, отколкото решението. "За много хора процеса на взимане на решения е неразбираем, неефективен и му липсва демократичен контрол". Нещо повече, съюзът вече е твърде изтощен и все по-малко са онези, които помнят какво стои зад над 50 години интеграция. Затова е необходима нова обосновка, която да помогне на Европа да постигне целите си в променяща се глобална среда. За нова цел призоваваше и euinside.

Временният Лета

Трудно е на този етап да се каже със сигурност на какво точно се дължи предпазливостта на Лета. Дали това е неговото собствено виждане за бъдещето на Европа или е продиктувано по-скоро от това, че никой не очаква от него и правителството му да изкарат пълен мандат. Той не е лидер на политическата партия, от която произлиза, въпреки че има известен политически опит. Фактът, че е начело на кабинета, но не на партията си обаче отслабва както него, така и лидера на Демократическата партия Пиер Луиджи Берсани. Това обаче е по-малкият проблем. По-големият е не само за него, а и за цяла Италия, дори за Европа и то вече близо 20 години. Нарича се Берлускони.

Потвърждаването на присъдата от 4 години затвор за бившия италиански премиер заплаши със сериозно разклащане правителството на Лета, което се ползва с подкрепата на партията на Берлускони "Народ на свободата". Заради италианската политическа култура и най-вече заради добре известния характер на Кавалиере, тази присъда заплашваше с нова политическа криза. Няколко дена след произнасянето на съда обаче Берлускони потвърди подкрепата си за кабинета на Енрико Лета. Само че на Берлускони трудно може да се вярва и затова въпросът докога ще съществува кабинета не слиза от дневния ред на Италия.

На този етап изглежда, че Берлускони може и да слезе от политическата сцена, но не и влиянието му. Това е фактор, който ще продължи да подхранва съмненията в италианската политическа стабилност. А всъщност и икономическа като се има предвид, че Италия макар да задържа положението, е на практика с напълно зациклила икономика. Факт, който беше отразен и в решението на агенцията за кредитен рейтинг Standard & Poor's да намали кредитния рейтинг на Италия през юли и да заплаши, че следващия път ще го свали до ниво "боклук". Европейската комисия също неколкократно предупреди Италия, че трябва да направи смели реформи на пазара на труда, за увеличаване на конкурентоспособността и да подобри данъчната събираемост.

Очевидно е, че Лета е съгласен с всичко, което страната му трябва да направи, но е с вързани ръце. Може би затова и първата му задача е да осъществи политическа реформа. Ако успее, тъй като това не е първият опит за такава реформа, тогава може би доста по-лесно ще бъде не само за него, но и за всяко следващо правителство да прокара така необходимите на страната вече от десетилетия структурни реформи, които иначе винаги потъват в политически битки. Всъщност, като се замисли човек, италианската политика силно наподобява европейската - прекалено големи компромиси и твърде малки крачки и тук-таме някой и друг Берлускони. Ерго, и Италия, и ЕС са на кръстопът. Поне Италия не страда от засилващ се евроскептицизъм, въпреки че това може бързо да се промени. Според Лета, повратната точка са европейските избори догодина, когато евроскептиците може да спечелят завоюват повече и така да блокират ЕС. Лета знае какво означава това.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required