English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

10 години Еврозона

Published on , , Брюксел

Тази година се отбелязват 10 години от съществуването на еврото. Годините са десет, защото единната европейска валута е представена за първи път на финансовите пазари през 1998-ма година. В обръщение влиза през 2002-ра година. Разбира се, независимо от усещането на хората в държавите, отказали се от националната си валута, че еврото е причина за покачването на цените, то има и своите неоспорими ползи за икономиката.

Основната от тях може да усети всеки, който пътува сравнително често из Европа. Пресмятането на различни валутни курсове е не просто изморително и натоварващо, но отделно от това и води до загуби, тъй като винаги при обмяната на валута, се губят пари, които даваме за комисионна или просто губим от разликите в курсовете. Единната валута се отразява добре и на бизнеса, най-малкото защото му спестява средства отново за обмен на валута.

Според икономистите в Брюксел, а и сред официалните лица в Европейската комисия, еврото няма нищо общо с инфлацията, нито пък с високите цени. Аргументи, естествено, има и в единия, и другия лагер, защото много европейци помнят, че през 2002-ра година цените бяха закръглявани към по-високи, а не към по-ниски. Закръгляването обаче, само по себе си, не води до покачване на цените, което и ние българите можем сами да установим, защото ние все още не сме член на еврозоната, а цените в България постоянно се покачват заради различни фактори като поскъпването на бензина и храните.

Независимо дали еврото е добро или лошо, съгласно Договора от Лисабон, всички страни-членки на ЕС трябва да приемат единната европейска валута, с изключение на Дания и Великобритания. Етапите на присъединяване на практика са два: присъединяване към валутния механизъм, който е нещо като преддверие за еврото и по време на който страната-кандидат трябва да докаже, че е стабилна в изпълнението на критериите от Маастрихт, а те са: устойчива стабилност на цените, бюджетен дефицит от по-малко от 3 % от БВП, дълг не повече от 60 на сто от БВП, стабилност на валутните курсове, което не важи съвсем за България и балтийските републики, които са с фиксиран курс към еврото, а с Естония сме и във валутен борд.

Знаете, че миналата година на първи януари, първата от 10-те новоприсъединили се към ЕС през 2004-та година, която прие еврото е Словения. От първи януари тази година, еврозоната се разшири на 15 държави с Малта и Кипър. В момента във валутния механизъм се намират Словакия и балтийските държави. Интересното при тях е, че те влезнаха в този механизъм още при присъединяването си към ЕС през 2004-та, а някои и през 2005-та година. Словакия е страната, която има амбицията да приеме еврото догодина. Тя, заедно с Румъния е единствената, която има твърда дата за приемане на еврото. Под въпрос са България, Чехия, Унгария, балтийските страни, Полша и Швеция.

От разговорите ми тук с икономически анализатори и с представители на Комисията, стана ясно, че процедурата по проверката на готовността на дадена страна-членка е доста хлабава. По принцип всички страни са длъжни да предоставят до 1 април всяка година данни за изпълнението на бюджета и баланса му за предходната година. Тези данни се обработват от Евростат за около 20 дни, откъдето става ясно, че физически не е възможно европейската статистическа агенция да направи цялостен одит на финансите на една държава, камо ли на 27. Вероятно, някои от вас си спомнят, че Гърция беше разкрита, че предоставя подвеждащи данни за бюджетния си дефицит, което според официални представители е било малко преувеличено, тъй като при политики като военния бюджет, понякога е трудно да се прецени кога точно и за какво са похарчени Х пари.

Например, ако България купи самолет на изплащане, ще бъде трудно да се прецени в разглежданата година каква част от самолета е изплатила. Независимо от това обаче, Европейската комисия засили контрола си като в момента разчита повече на помощта на националните статистически служби, на експертите на Европейската централна банка, както и на ясното съзнание на националните правителства, че ако се опитват да подвеждат с подаваните от тях данни, може след това скъпо да платят за хитрините. Отделно от това, в една валутно-обвързана общност като еврозоната, грешките на една страна винаги се отразяват на всички останали.

Тук ще припомня, че основен инструмент в еврозоната е Пактът за стабилност и растеж, който следи дали държавите изпълняват строгата финансова политика. При системни нарушения на правилата в този пакт, може да последват сериозни глоби. Според повечето икономически анализатори, в еврозоната фискалните политики на правителството имат доста по-малко значение в сравнение със структурните политики. Казано с други думи, реформите в дългосрочен план имат по-голяма тежест в сравнение с фискалните политики, които често стават жертва на предизборни калкулации.

В заключение мога да кажа, че въвеждането на еврото определено има предимства, видими с просто око. Едно от тях е прозрачността на цените. Например, ако пътувате в южна Германия, добра идея е да се отбиете в Швейцария и да заредите с бензин там, защото цената на масовия бензин А95 е евро и 4 евроцента, докато в Германия цената му е доста по-висока, като в бензиностанциите по магистралите може да стигне до евро и 40. Това е илюстрация за типична конкуренция на единния европейски пазар, което би могло да доведе до подобрение на вътрешния, национален пазар, ако разбира се, консуматорите на национално ниво са достатъчно взискателни за това.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required